Всяко едно дихание

Всяко едно дихание ми напомня липсата Аз идвам от “някъде в себе си” и отивам към “вътре във нищото” и сънят ми за миг се стопява, като малка снежинка на топла ръка, като капки роса под лъчите на слънцето. Всяко едно дихание ми възвръща картин

Всяко едно дихание ми напомня липсата
Аз идвам от “някъде в себе си” и отивам
към “вътре във нищото”
и сънят ми за миг се стопява,
като малка снежинка на топла ръка,
като капки роса под лъчите на слънцето.
Всяко едно дихание ми възвръща картината
На земята- тъй топла и небето- тъй синьо
И животът неканен нахлува в сърцето ми
И гърдите отново сами се повдигат.
Всяко едно дихание- все по-болезнено,
И аз дишам, защото така съм принуден
През стените, прозорците утрото идва и ми казва:
-Бори се- ти вече си буден.
И вкопчи се с възторг във живота и слънцето...
И небето тъй синьо и земята обичай...
За да може и утре да чувстваш ти липсата,
Днес която да дишаш така те обрича.
Всяко едно дихание- все по-безсмислено.
Аз събуждам се- няма роса по моравата.
И се питам- защо този въздух убива ме.
От душата ми взима, а дава на тялото.
Всяко едно дихание- все по-болезнено
Всяко едно дихание- по-безнадеждно
Като огън суха трева ме изгаря...
Като ураган
Защото всяко едно дихание не дава сили.
Когато съм сам.
И всяко едно дихание не носи живот.
Без
теб. Автор: Александър Ненов